Те не могат да понесат тежестта на това величие, тежестта

 

Те не могат да понесат тежестта на това великолепие, тежестта на нашите 30 букви. Те желаят душата българска да е празна, а разсъдъкът, знанието, интелектът, паметта, достолепието, достолепието да спят под камък като най-страшното зло. Те знаят, че „ народността не пада там, дето знаньето живей ” и по тази причина знанието би трябвало да бъде умъртвено.

Те няма да честват през днешния ден, тъй като нарекоха Вазов „ отегчителен, скучен и неясен ”, стихотворението „ Аз съм българче ” – „ националистически идиом ”, и най-цинично упорстваха “Под игото ” да не се учи, тъй като „ провокира антагонистични националистически настроения ”.

И ни поучаваха, че турското иго е благо „ османско наличие ”, а поробената ни страна – „ контактна зона сред две цивилизации ”.

И назидаваха българските учители „ да не натъртват на Левски, Ботев и Раковски, тъй като се употребили с неприятно име в тогавашното общество ”, тъй като „ Левски е конекрадец ”, „ Ботев е терорист ”, а двамата дружно – „ момчета с девиантно държание, които при други условия щяха да станат нарушители ”.

И внушаваха, че публицистиката на Ботев „ провокира смут и омерзение ” тъй като „ няма ангажимент към красивото и към положителното като универсална категория ”.

И упорстваха да вдигнем монумент на Сюлейман паша току на Шипка с лицемерния позив “да преосмислим историята ”.
И ни поучаваха да тачим и славим хаджи Иванчо Пенчович ефенди, щото Митхад паша го въздигнал до най-високи постове в Османската империя, и да забравим, че същият хаджи Иванчо качи Васил Левски на бесилото.

И ръкоплещеха възторгнато на Брунбауер и Балева, дето нарекоха Априлското въстание „ селска кавга ”, апостолите – „ мними ”, погиналите – „ мними жертви ” на „ мними злодеи ”, а Баташкото кръвопролитие – „ надълбоко консервативен антагонизиращ националистически мит ”, който би трябвало да бъде „ ревизиран и деконструиран ”.

И рекоха, че и Възраждането предстои на деконструкция, тъй като ние сме си го изобретили, нафантазирали сме си го като „ организационен мит ”. А Светата Българска Православна и Мъченическа Църква оповестиха за „ последната цитадела на комунизма ”…

И с цел да е картината цялостна, нарекоха българските учени „ навалица ” и „ тресавище ”, „ феодални старци ” и „ бюджетни вампири от сталинско-брежневски вид ”, „ нарушители ”, що „ пият нашата бюджетна кръв ”, заради което би трябвало „ да се заловен за гушите ”, а Българската академия на науките оповестиха за „ руска измислица ” и я осъдиха на мудна гибел и ликвидация, на разпарчетосване и плячкосване.

Цялата тази „ елитна ” орда самовлюбени деканонизатори, демитологизатори, дегероизатори и деконструктори, тези мними специалисти, мними реформатори и още по-мними политици, 20 години предизвикват незнанието, толерират незнанието, овластяват бездарието, въздигат посредствеността, възнаграждават пошлотията, унижават хората на духа, гаврят се с историята, презират и мърсят нашите светци и първоучители, нашите апостоли и революционери, грабят душата национална, мишкуват в олтара на националната памет, хвърлят на оскърбление и подбив всеки, който знае и може, и го назовават „ невежа и вандал, мрачен балкански индивид, низше творение, жесток и първичен вид ”.

Цялата тази глутница прислужници, самопровъзгасили се за пророци, в продължение на 20 години, умишлено, съзнателно и целеустремено трансформира просвещението и духовността в бедняк, а обществото – в безмозъчно, чалгаризирано, опростачено, обезграмотено, безкнижно, безисторично, безпаметно, идиототърпимо създание, което се елементарно води и кара като добитък някакъв, тъй като „ безкнижната душа в человеците е мъртво нещо ”, споделя Константин Преславски.

Тази глутница няма да чества през днешния ден.Защото 24 май е нейното отричане. Не единствено като дата. Като същина.

Велислава Дърева